Гама фон след пожар в Чернобил

доц. д-р Лъчезар Георгиев
Директор на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при
Българска академия на науките

Експертите от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките на базата на съществуващата мониторингова система на института потвърждават, че няма повишаване на радиоактивния фон в страната в последните седмици, няма риск за българското население и не се налага предприемане на радиационно-защитни мерки.

В събота, на 4 април 2020 г., е възникнал пожар в зоната с ограничен достъп около АЕЦ „Чернобил“. Такива случаи не са рядкост и има достъпни данни за предишни такива събития в зоната. Най-честата причина за тези пожари е умишлен палеж на сухи треви върху земеделски площи или изгаряне на битови отпадъци в селски сметища. Пожарът от тази година е обхванал площ от над 100 хектара гори и тревисти местности в т.нар. Чернобилски радиационно-екологичен биосферен резерват, като за това е спомогнала климатичната обстановка – много суха и безснежна зима и силни ветрове в началото на месец април, но тази площ също е съпоставима с предишни пожари. Разликата от предишните години е в това, че тазгодишният пожар е достигнал в непосредствена близост до площадката на АЕЦ „Чернобил“ и намиращото се близо до нея хранилище за високоактивни радиоактивни отпадъци от ядрените съоръжения в Украйна. Сам по себе си този факт също не бива да всява страх в хората, защото дори огънят да навлезе на самата площадка трябва да се знае, че всички съоръжения на нейна територия, в които има радиоактивни вещества, са от негорими материали – метални и железобетонни структури. Въпросното хранилище е изградено в съответствие с всички съвременни правила за безопасност – има широка полоса до най-близките гористи местности и железобетонна ограда, която го опасва от всички страни.

Във връзка със съобщения в медиите за възникналия пожар в района на АЕЦ „Чернобил“ и последвалото безпокойство в част от българското население, следва да се има предвид, че в Република България се извършва непрекъснат мониторинг на гама-фона от пет ведомства:

  •  Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ поддържа Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона (BULRaMo система);
  •  В Националния център по радиобиология и радиационна защита към МЗ се извършва измерване на гама-фон в една точка;
  •  Главна дирекция “Гражданска защита” към МВР получава данни от измерването на гама-фона от 335 поста, разположени в общински администрации и от 28 поста, разположени в областни администрации;
  •  АЕЦ “Козлодуй” измерва гама-фона чрез Автоматизираната информационна система за външен радиационен контрол, която е обединена с BULRaMo системата и чрез Автоматизираната информационна система за радиационен мониторинг „Катрин“;
  •  Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН извършва измервания на връх Мусала чрез своята Базова екологична обсерватория (БЕО) и в 7 точки на територията на института и изследователския реактор ИРТ-2000 в Научен комплекс-2, гр. София. Линк към гама фона в България, показван в реално време с възможност за проследяване в произволно избран период: Гама фон в гр. София и на вр. Мусала в реално време

При направена справка за състоянието на радиационния гама-фон за гр. София (Шест детектора позиционирани в различни точки на Изследователски реактор на ИЯИЯЕ-БАН плюс един допълнителен гама-детектор на територията на ИЯИЯЕ-БАН) за периода 01-15.04.2020г. се установи, че среднодневните стойности варират от 0,09 до 0,13 µSv/h.

Среднодневните стойности на радиационния гама-фон връх Мусала варират през същия период от 0,14до 0,16 µSv/h.

За територията на Република България естествения радиационен гама-фон е в границите от 0,06 до 0,40 µSv/h.

На връх Мусала ИЯИЯЕ-БАН извършва денонощно пробовземане от трансграничния атмосферен поток на височина около 3000 м. Така могат да бъдат открити минимални концентрации радиоактивни вещества, преминали над територията на България и Югоизточна Европа. Измерванията на пробите се извършват в ИЯИЯЕ-БАН с помощта на прецизна ниско-фонова спектрометрична апаратура. Така напр., през 2011 г., на връх Мусала беше установен, за първи път в региона, пренос на ниски концентрации от радиоизотопи от аварията във Фукушима, Япония. Наличието и концентрацията на радиоактивност от настоящото събитие ще бъде известна след подготовка и изследване на събраните в периода проби. Дали са регистрирани и минимални количества от 137Cs ще оповестим след като измерим образците, от системата за ранно оповестяване на трансграничен пренос на радиоактивни вещества, работеща денонощно БЕО-Мусала. На надморска височина от около 3000 метра бързите въздушни преноси са ясен индикатор за трансграничен пренос на радиоактивни вещества. Ето защо данните измерени на връх Мусала са актуални не само за България, те дават ценна информация и за цяла Югоизточна Европа.

В тази връзка може да се направи извод, че към настоящия момент няма риск за българското население и не се налага предприемане на радиационно-защитни мерки.

Във връзка с осигуряването на нормалното функциониране на Базовата екологична обсерватория – Мусала, ръководството на ИЯИЯЕ-БАН благодари на Министерството на образованието и науката за подкрепата чрез проекта ACTRIS финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура.