Научноизследователска инфраструктура за наблюдение на атмосферните аерозоли, облаци и газови замърсители, интегрирана в рамките на пан-Европейската инфраструктура ACTRIS
ACTRIS-BG
ACTRIS-BG е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. (Решение № 354 на МС от 29.06.2017 г.) и от актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2020 – 2027 г. (Решение № 881 на МС от 03.12.2020 г.), подкрепен финансово от Министерство на образованието и науката с Договори Д01-151/2018, Д01-269/2019 и Д01-407/2020. ACTRIS-BG е част от Пан-европейската научноизследователска инфраструктура за наблюдение на атмосферните аерозоли, облаци и газови замърсители ACTRIS, която е включена в пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ЕСФНИ) – ESFRI Roadmap през 2016 г.
Научно-изследователската инфраструктура ACTRIS обединява партньори от 21 европейски държави, включвайки над 100 научни института и организации. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (ИЯИЯЕ-БАН) и Институтът по електроника към Българската академия на науките (ИЕ) са партньори в ACTRIS от самото й създаване през 2011 г. Колективът от Лаборатория “Базова Екологична Обсерватория – Мусала“ при ИЯИЯЕ-БАН е координатор на българското участие в проектите по 6 РП на ЕС (проект EUSAAR), 7 РП на ЕС (проект BACCHUS и проект ACTRIS), участвал е в изпълнението на проект ACTRIS2 , ACTRIS PPP и понастоящем в ACTRIS IMP по програма HORIZON2020. Колективът от Лаборатория „Лазерна локация” на ИЕ-БАН е член на Европейската лидарна мрежа за изследване на атмосферните аерозоли EARLINET от 2002 г. и като такъв е координирал, от българска страна, проекти от 5 РП (проект EARLINET) и 6 РП на ЕС (проект EARLINET-ASOS), участвал е в изпълнението на проект по 7 РП и проекти ACTRIS2 и ACTRIS PPP по програма Horizon2020.
Двата института имат подписан Договор за сътрудничество, създавайки българския консорциум ACTRIS-BG за координиране на дейността на националната научноизследователска инфраструктура с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката.
Основни дейности на ACTRIS-BG
Целта на българското участие в ACTRIS е изграждане на научноизследователска инфраструктура за регулярни дистанционни и наземни аерозолни изследвания, както и измервания за наличие на газови замърсители в атмосферата, и предоставяне на данни за мониторинга на атмосферата над България към европейските центрове за събиране на данни. Дистанционните измервания се извършват с помощта на лазерна сондираща апаратура (лидари) в ИЕ-БАН, София, а наземните измервания в Базовата екологична обсерватория „Мусала” към ИЯИЯЕ-БАН на връх Мусала. Участието на колективите от двата института като партньори в международната научноизследователска инфраструктура ACTRIS е от значение не само на национално ниво, но и в Европейски мащаб, както заради националния мониторинг на околната среда и поддържане на националния научен капацитет в областта, така и за регионалния и паневропейски мониторинг и опазване на околната среда.
Очаквани резултати
Дистанционното и наземно изследване на атмосферата има пряко отношение към анализа на чистотата на въздуха и климатичните промени, във връзка със значението им за човешкото здраве и опазването на околната среда. Резултатите от изследванията дават възможност да се оценява мястото на възникване (произхода), преноса, разпределението и динамиката на атмосферните аерозолни замърсявания, да се определя техния тип и основни оптични и микрофизични характеристики. Получените по този начин нови знания служат за основа и последваща верификация на сложни числени модели за пренос на аерозолни замърсявания, а също така за формиране на комплексни оценки и изводи относно въздействията и влиянието на аерозолите върху климатичните процеси, качеството на въздуха и човешкото здраве.
Участници:
БЕО Мусала – Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН
Базовата екологична обсерватория БЕО “Мусала” е инфраструктура на ИЯИЯЕ – БАН, която поради естествените си предимства на лаборатория, работеща на граничния слой на ниската тропосфера, има изключително ценно научно и практическо значение за измервания в областта на околната среда, включително на състояние на атмосферата – газов състав и аерозоли.
Лаборатория „Лазерна локация“ – Институт по електроника – БАН
Основните задачи, решавани в Лабораторията, са свързани с разработване на научните основи за създаване на методи и системи за лазерно дистанционно изследване на атмосферата чрез измерване на нейните основни оптични и метеорологични характеристики, както и лидарни методи за дистанционен мониторинг на атмосферните замърсявания.